събота, 18 юни 2011 г.

...


от Рейни

 ... мразя, но от определени неща се разбивам безостатъчно.
Мразя да ме унижават, да ме притискат до стената,
да усещам отвътре някакво нищо.
Мразя да ме съжаляват, да се чувствам смачкана.
Мразя да съм силна, и да го демонстрирам. 
И точно тогава дори да не мога да заплача...
Мразя да бият кучета. И деца. Мразя насилието -
и в червата си. Нищо, че мога да застрелям.
Мразя ехидния цинизъм, простаците, наглото безочие.
Мразя безхаберието на близките, на приятелите -
да ме нараняват смъртоносно, когато съм разтворена...
Мразя снобите. Показността. Фалша. Игрите.
И моите - когато аз играя по нечия свирка.
И успеха. Оня, придобит с цената на трупове.
Мразя да ми съсипват усмивката.
И да се усмихвам насила...
Мразя самодоволните муцуни, гаврата с хората.
Мразя сухото благодаря”,
когато съм раздала абсолютно всичко си АЗ.
Мразя връзките.
И контактите, защото нещо биха ми донесли.
Мразя консумацията на мигове.
И после все едно нищо не се е случило.
Мразя да ме зарязват,
когато имам мълчаливо изпиваща нужда.
Мразя да ми отнемат мечтите.
И никому да не вярвам.
Мразя лъжите. И да ме убиват с истини,
забравяйки, че и аз ЖИВЕЯ.
Мразя блудкавите, сладникави коктейли -
не само като питие.
И заемите - да съм длъжна. Не за материалното.
Мразя да се натрапвам. Да прося  внимание.
Мразя да се моля...
Мразя двойната любов - да съм някакъв придатък.
Малката стопанка на голямата къща”
е измислица.  
Да обичаш едновременно... Ще ми кажеш ли как е?
Мразя да съм ничия. И псевдосвободата.
Мразя "стриптийза" - на стъкления подиум да разголя душата си. 
А всички видяли я да я сграбчат, да я смачкат и натъпчат в задния си джоб.
Мразя "груповия секс".
Ревнива съм, но не това е причината -
ненавиждам, мразя да те деля .
А самата аз да съм поделяна...
Мразя съвършения ред - всяко нещо да си знае мястото.
Мразя "лещата". И здравословната храна насила.
От полезност.
Мразя да ми казват нямаш избор, трябва...”. Ужасно е.
Мразя думите винаги” и никога”,
когато ме обричат на безпътица...
Мразя да не си изпълняват обещанията.
Мразя и празнодумието, както и нищо да не ми обещават,  
сякаш съм въздух, празно пространство...
Мразя чувствата по задължение. Мразя и да съм навлек.
Мразя да ме боли до безсъзнание. И да съм сама сред тълпа от "приятели".
Май много мразя” се събра, а?
Има още. Мразя всичките... добронамерените доброжелатели.
Онези с изкривените усмивки, с "приятелското рамо", което освен да ми тежи
се забива дълбоко в сърцето ми, като онзи меч - на Артур.
Не знам и как се нарича,
и дали понятието е точно мразя,
и нищо, че обикновено ти знаеш -  
разказвам ти, защото някога имам чувството, че се интересуваш... 
Но всъщност не е така.
Аз говоря, а ти гледаш през мен... а дали виждаш друг, освен себе си...
...приятелю...

сряда, 8 юни 2011 г.

Все тебе търся, приятелю

на Папи единственият ми приятел
Все тебе търся
приятелю
когато ме стегне чепика
когато се смея наужким
а щурецът в душата ми вика
когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства
когато навън е студено
а вътре е празно и пусто
все тебе търся
приятелю
за уморения кораб пристанище
да позакърпиш платната ми
да ме гушнеш мълком на рамото
и няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива
ти винаги ме приемаш такава
дори когато не ме разбираш
твоето тихо присъствие
е като водата от извора
дето цял живот всички го търсим
но само избраните го намират

Нарисувай ми

на Мишо
Нарисувай ми в парка януарския сняг
и лудия танц на снежинките в мрака.
Знам, че го можеш. Нарисувай снега,
че да минем по него той отново ни чака.

Нарисувай ми още априлския дъжд
и щастливото босо и мокро момиче.
Нека да тича с разпиляна коса,
с обувки в ръката и безумно обичано.

Нарисувай ми после онази мечта
на двамата влюбени и спрялото време
в онази мансарда, далеч от света,
събрала звездите от всички вселени.

Нарисувай китара и песен в нощта,
стихове, филми и книги любими,
френски шансони и дълги писма,
нежни ръце и очите ни влюбени.

Недей да рисуваш гари и влакове!
Нито пък сълзи и тъжни раздели,
и думи нечути, отнесени с вятъра.
Нарисувай ми Нежност, Любов и Споделяне!

вторник, 7 юни 2011 г.

Не разплаквай ЖЕНА!


от:http://www.jenite.net/2008/08/blog-post_4081.html

Внимавай много,
когато разплакваш Една Жена!
Защото Бог брои сълзите й...

Жената не случайно е създадена
От Реброто на Мъжа.

Тя не е направена от краката на Мъжа.
За да не бъде потъпквана...

Не е създадена и от Главата на Мъжа.
За да не е по-горе от него...

Сътворена е от гърдите на Мъжа.
За да е равна с него...

Малко под ръката му.
За да бъде защитена от него...

На нивото на Сърцето му.
За да е ОБИЧАНА от Него!...

събота, 4 юни 2011 г.

My Light

Love of my life

Here I am,
What a nice place to be,
I never thought I'd see the skies separate for me,
And here I am,
What a nice surprise,
If only I had known what life was like on this side.

You always bring me life
And you helped me find my way,
A gentle kiss good night,
Is the innocence I crave.

Here I am,
Humbled and amazed,
This beautiful little miracle of life,
Was gifted to me.
And here I am,
I never thought I'd say,
If ever I could live my life again,
I'd live it your way.

You've always brought me life
And you've helped me find my way,
A simple kiss good night is the innocence I crave,
I'd never waste your time,
I'll never cause you pain.
I'll love you all my life,
I'll love you everyday.
Love you every day!

Under the light you shine on me,
I promise I will be there for you baby,
I never wanna leave you anyway, you've become my
light
I cross my heart that's in your hands,
That I hope you will always be my best friend.
I promise I will be there 'til the end.

You've become my light.

Under the light you shine on me,
I promise I will be there for you baby,
I never wanna leave you anyway, you've become my light
Cross my heart that's in your hands,
And hope that you'll always be my best friend,
I promise I will be there 'til the end,

You've become my light.