На М.
Когато в Слънцето се взирам,
очите ми се пълнят със сълзи.
Когато обичта съзирам,
забравена любов от мен струи.
Забравена, отдавна потопена,
удавена във мъка и лъжа,
макар с години несломена,
ортичам я, опитвам да я спра.
Обичах те, сега те мразя,
ледът сковал е моето сърце,
дълбоко спомените пазя,
отричам ги, тогава бях дете...
Спечели ме с красиви думи,
за теб единствената бях,
очите ти омаяха ме, чувам
незабравимия ти смях...
Щастлива съм, макар че плача,
усмихвам се, макар да ме боли,
това, което крия в здрача
са последните по теб сълзи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар