Убийте любовта!
Не виждате ли – пречи
на подредения ви свят,
заключен в клетките.
Така е алогична – дръжте я далече!
Размътва мисълта, обърква сметките.
Убийте я!
На безопасно разстояние я дръжте
от жалкия комфорт на предвидимото си време,
от лицемерния морал на сивите си къщи...
По-скоро се освободете
от непосилното ù бреме!
Ненужен всеки спор е –
от малки са ни учили
да разпознаваме полезното,
да хвърляме излишното.
Не знаете ли? –
грешно е сърцето си да слушаш,
а демодирано клише са думите „Обичам те!“
Убийте любовта!
Веднага!
Удавете я в разумни доводи.
И редно е
под своите аргументирани амбиции да я заровите.
А после
всяко идване на гроба ù ще е достоен повод
да си припомним,
че именно смъртта създава и героите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар