младостта ми луда тича,
а до днес така и не запомних
миг, във който да не съм обичала.
Очакваха ме брегове безпаметни.
Сподиряха ме ветрове и птици.
Замеряха ме с думи, с камъни...
Обичаха ме цигани и рицари.
Морета, разбушувани стихии,
целуват пак нозете ми горещи.
Орлица под крило ме крие
и полудявам с всяка нова среща...
Така до смърт съм влюбена в живота,
че все едно дали съм грешна или свята –
със собствен кръст към своята Голгота
танцувам луда върху живата жарава на Земята!
Няма коментари:
Публикуване на коментар