Оставам!

Оставам!
Свърши
измамното препускане
към пустотата
на безкрая.
Напразно
хапех,
риех,
виех
като вълчица единачка
към пълните луни
на лятото.
Напразно
дебнех сочна плячка,
за да наситя суетата си...
Оставам!
Тук,
на прага ти ще легна,
ще чакам кротко
твоето събуждане.
Разбрах,
че хлябът,
който ти ще ми дадеш последен,
едничък него
искам да получа!