 |
| Gustav Klimt |
Аз ще заслужа твоето доверие,
усмивката ти топла ще заслужа.
Поспри за миг в очите ми зелени -
сега от всичко ти си ми най-нужен!
Безброй лица вината има, зная,
но погледа невярващ ще избистря
и тъжните очи ще прилаская,
защото искам в тях да се пречистя.
Защото зная как си ме очаквал
във нощите, изпълнени с тревога.
Животът като валяк тъй ме смачка,
че да живея само с тебе мога.
Преминаха фаталните ми страсти,
отнесе ги далечен бесен вихър.
Над мене можеш само ти да властваш.
Обичам те - добър и зъл, и сприхав.
Такъв, какъвто си сега, те искам!
Разбрах - в живота ми не може никой
да се намесва, да ми бъде близък
от тебе повече. Но как да свикна?
Няма коментари:
Публикуване на коментар