Картичка за един Рожден Ден

 Има неща, които изразяват същността ни на личности и хора. И това са дреболиите, които обичаме. И без които не можем...
Аз обичам огъня. С часове мога да се взирам в искрите, забравям къде се намирам, потънала в магията му.
Обичам много и дъжда - всякакъв го обичам!
Силен, буреносен, като стихия; и тих, и напоителен; дълго мога да го гледам от прозореца, както и на улицата -
да шляпам в локвите, без значение как ще изглеждам.

Обичам докосването - топлото и специалното,
онова, което те кара да се чувстваш съвършено обичан.
Да заровя длан в къдриците; да ти придърпам бедрото - леко и без демонстрации; да те целувам по очите...
Обичам! Да те имам целия докрай и да ме владееш! (Искам и да се събуждам под ръката ти...)
Обожавам, но не по принцип, а точно и единствено теб - обичам да съм ти вярна (а тогава и на себе си).
Съжалявам, но така стоят нещата, дори и с риск да скандализирам чрез старомодност. Иначе не ми е хубаво...
Обичам и да подарявам - за каквото и да иде реч. Дълго си мисля какво и защо би донесло някому радост, и да се усмихна! Нищо, че ме забравят, но обичам. И това съм аз.
Обичам животните - от пухкавите селски пилета до помиярчето. Онова на улицата, мръсното и гладното...
Обичам атмосферата на къщите. Искам да имам такава!
Обичам много и конете - ти ме зарази допълнително и съм щастлива.
Обичам високите скорости и адреналина. Да ми секне дъха, но...
обичам и хубавото питие, споделянето, разговорите, (с теб съм в състояние да го правя денонощно) и не в шумна компания, под лампите на прожекторите, а с близки на душата ми хора. Иначе е толкова празно...
Обичам и да пиша за теб - много, много обичам! Докато те чакам, докато съм заедно с теб и когато те няма. Нищо, че ти е мъчно как те представям като Сатаната,
но това не е вярно - особен си и до болка различен!
Ужасно е при безусловна, взаимна любов да гониш, да не я искаш; да ме нараняваш; да бъдеш с други - не с мен; до смърт да ми липсваш...

 Обичам и музиката, обожавам я! Особено твоята - от дивия рок до разбиващите балади. Признавам, понякога и плача...
Обичам да се рея в облаците - безумно непрактично,  да мечтая за мечтите си. Да ги преживявам, да ги имам - както биха били реално, без значение дали са постижими.
Всъщност може би е излишна цялата тази тирада - в мен има още толкова любимо, неизречено: ските и китарата; хубавата дреха; моят парфюм; старите ми книги;
мисълта за деца от теб и уюта, да приготвя вечеря за двама ни...
Сигурно е смешно, знам, защото можех само с "две" думи - обичам да те обичам! И това напълно ме описва и ми е достатъчно.
И лично аз нямам други потребности, за да съм жива. За да съм жива...

Bad Magick

Does it feel so bad when you're taking a drag and when
you're looking at the world through tired eyes?
When you stare at it dead and you're giving it head and all those
things you say you love never come alive. Oh yeah

If it feels so bad, Bad magick playing off of me. Feels so bad.
Oh no, I don't wanna be your friend.
feels so bad, Bad magick laying into me. Feels so bad.
Oh no, I don't wanna hear it again.

When you get so high that you're wanting to die but everything
around you is turning green.
When you're getting so low and I know you've been feeling like
a dried out leaf in a summer breeze. I don't like it!

Getting back, Back on track, Get off of my back

Serenity

As I sit here
And slowly close my eyes
I take another deep breath
And feel the wind pass through my body

I'm the one in your soul
Reflecting in the light
Protect the ones who hold you
Cradling your inner child

I need serenity
In a place where I can hide
I need serenity
Nothing changes, days go by

Where do we go when we just don't know
And how do we relight the flame when it's cold?
Why do we dream when our thoughts mean nothing
And when will we learn to control?


Tragic visions
Slowly stole my life
Tore away everything
Cheating me out of my time

I'm the one who loves you
No matter wrong or right
And every day I hold you
I hold you with my inner child

I need serenity
In a place where I can hide
I need serenity
Nothing changes, days go by

Where do we go when we just don't know
And how do we relight the flame when it's cold?
Why do we dream when our thoughts mean nothing
And when will we learn to control?

Prememorium

Тогава ще мирясат и палачите...
Тогава вече ще мога и да си простя
за ужасната търпяна необичаност.
Тогава и ще погреба мечтите си,
но не по-рано, не по-рано!
Тогава може за последно да заплачете...
Тогава и ще си простя евентуално
глупавата вярност и безсмислено доверие.
Тогава ще приема колко ли съм била смешна,
относно нечовешки възприеманите откази -
с усмивка на добро момиче.
Тогава можете да сложите черта, да ме забравите,
(цветето във мраморната вазичка ще е излишно)
докато правите любов с поредното си гадже.
Тогава ще е възможно всичкото това.
Но дотогава...
Дотогава ще съм залепено камъче в обувката -
за когото чувствам, за когото трябва.
Дотогава ще съм упоритото,
макар и дръгнесто магаре.
Дотогава все ще дърпам за ръкавчето
и няма да се махна. Няма, няма...

Страх

Осмелих се да прегазя гордостта си не веднъж
Не ми пукаше за нея
Осмелих се да обичам
Един мъж
Така, както умея
Осмелих се
И си плащам за това.

Осмелих се да смачкам всичко вътре в себе си и да оцелея
Осмелих се да призная безпощадно безпомощността
Осмелих се да поискам, без да искам.
Всичко
Нищо
Осмелих се
И си плащам за това.

Осмелих се да кажа сбогом, да изчезна отвъд нечий свят.
Осмелих се да призная поражението си
Не успях
Не мога да си ида
Поредният ми грях.
Осмелих се.
И си плащам за това.

Осмелих се да бъда черна дупка в космос несъществуващ
Осмелих се да живея с безумна, неизвестна и отчаяна омраза
Осмелих се да остана
Да понеса
И да браня
Осмелих се
И си плащам за това.

Осмелих се да нанасям честни рани с прояждаща язвителност

Осмелих се да бъда горда в единствеността си
Осмелих се да бъда цяла в разтрошеността си
Осмелих се
И си плащам за това.

Осмелих се да омагьосам убийствено и да умирам от магия
Осмелих се да те нямам, за да те имам
Осмелих се да вярвам, за да повярвам
Осмелих се
И си плащам за това.

Осмелих се

Осмелявам се

Докрай.

И си плащам

Гара Разделна

Това е гарата Разделна.
Вземи палтото си, вземи
и свойта палавост неделна,
вземи чадъра – вън вали.
Вземи ръцете си от скута,
усмивката си прибери,
вземи последната минута,
а те са всъщност – три.
Стопли с дъха си огледало,
изрепетирай болката.
О, как се смее твойто тяло –
излишен смях, излишен смях.
И срещата ни бе безцелна –
излишен миг в банален влак.
Това е гарата Разделна.
Дано те срещна утре пак.

КЪСНО

Защо си тук сега, едва сега?
Защо чак днес със погледа си, с тоя,
със който някога пропъди ме така,
че аз с години бягах, цял - тъга,
се сещам да ми кажешж: "Аз съм твоя!"
Защо чак днес, кажи, защо чак днес
се сещаш пак за любовта ми стара?
Тя бе до теб, но ти с нехаен жест
вместо в сърцето си да я поканиш - "влез!",
вратата и затръшна с толкоз ярост.
Тогаз бе лято... С думи и снага
и аз бях летен. Ти бе също лятна.
Сега е вече есен. Закога?
Не виждаш ли - наблизо е снега.
До теб. До мен. И пътя към вратата
полека-лека ще затрупа той.
И с него - нас. И двамата. До пояс.
Защо едва сега си тук? Защо? Защо?
И да си моя днес, не съм аз твой.
Снегът е мой. И преспата му - моя.
Ах, късно си се сетила. И път
отдавна помежду ни няма.
Кога му беше времето, светът
гореше в зной. Днес иде с бяс снегът.
Преди да ни е скрил той, скрий се...
 Късно е!

Music is a gift

Have you ever sat and thought about what life would be like without music? Actually imagine never hearing a note, melody, or a lyric; never knowing the feeling you get when you tap your foot to a rhythm? It’s unimaginable to me. Music is such an important part of our lives and should never be taken for granted. Every part of our life — past, present and future — had, has and will have a sound track to it. As you hear your favorite melodies and songs, you can surely remember which ones remind you of that place and time, or person that meant something to you, good or bad. That is where the mystery of music begins.

So many of us have never stopped to think how we process music. We mistake it as a “sound” that we hear with our ears, but in reality, music is nothing more than vibrations that are felt through our soul. Maybe our ears ARE the gateway inside of our body for these sounds to resonate.

But notes, chords and melodies are nothing more than just frequencies, and a frequency is nothing more than a vibration. For some reason, our body responds to these vibrations with emotion. How can that be?

How can vibrations affect our emotions, allowing us to feel happy or sad??? Some people may believe that it’s the lyrical content. Although I believe that lyrics can play a small part in making us feel a certain way, relating the content to our own life situations, the reality is, it cannot be the lyrics that solely make us feel emotion. If it was simply lyrical, then how is it that someone playing a piano, acoustic guitar, or even a violin can make us feel emotional? There are no words at that moment, just music, yet we still experience emotions as we close our eyes and listen. In conclusion, the answer is... there is no answer. Music is truly a miracle! It is one of the greatest wonders of life, that has been gifted to us from the Universe.

The fact is, music enhances our good times, and helps us through our bad times. It NEVER asks for anything in return, so embrace it. Always allow yourself to connect and feel these awesome vibrations, good or bad, because music is a natural healer. It is a Universal language that we all can relate to in our own personal way, and it will always be there for you, whenever you need it.

This music is my gift to you. Everything that I know in my life up until now has been bled into this body of work. Enjoy these vibrations and experience through Avalon the gift of music.

~ Sully Erna

A Red, Red Rose

O my Luve's like a red, red rose,

That's newly sprung in June:

O my Luve's like the melodie,

That's sweetly play'd in tune.

As fair art thou, my bonie lass,

So deep in luve am I;

And I will luve thee still, my dear,

Till a' the seas gang dry.

Till a' the seas gang dry, my dear,

And the rocks melt wi' the sun;

And I will luve thee still, my dear,

While the sands o' life shall run.

And fare-thee-weel, my only Luve!

And fare-thee-weel, a while!

And I will come again, my Luve,

Tho' 'twere ten thousand mile!

Desire

Have you ever heard of desire
That feeling of want and cravings
The need for you here is dire
But my mind is telling me:

...Tomorrow is another day
To make this thirst go away
I hope you give me another day
Because I have so much to say
Bottled up emotions, my hand
Can't take the way you just up and left

Thoughts of you I cannot band
You're what I want and
Tomorrow won't come again
Unless you're with me
I can't let go of your hand
I need you now, a simple need

I need you now, more than just a need
You take me higher, you're more than just a desire

This Time

Tonight the sky above
Reminds me how to love
Walking through wintertime, the stars all shine
The angel on the stairs
Will tell you I was there
Under the front porch light
On the mistery night

I’ve been sitting, watching life pass from the sidelines
Been waiting for a dream to seep in through my blinds
I wondered what might happen if I left this all behind
Would the wind be at my back
Could I get you off my mind
This time

The neon lights and bars

And headlights from the cars
Started a symphony surrounding me
The things I left behind
Have melted in my mind
And now there’s a purity inside of me

I’ve been sitting, watching life pass from the sidelines
Been waiting for a dream to seep in through my blinds
I wondered what might happen if I left this all behind
Would the wind be at my back
Could I get you off my mind
This time

Something Inside

When the one thing you're looking for
Is nowhere to be found
And you back stepping all of your moves
Trying to figure it out
You wanna reach out
You wanna give in
Your head's wrapped around what's around the next bend
You wish you could find something warm
'Cause you're shivering cold
It's the first thing you see as you open your eyes
The last thing you say as your saying goodbye
Something inside you is crying and driving you on
It's the first thing you see as you open your eyes
The last thing you say as your saying goodbye
Something inside you is crying and driving you on
'Cause if you hadn't found me
I would have found you
I would have found you
So long you've been running in circles
'Round what's at stake
But now the times come for your feet to stand still in one place
You wanna reach out
You wanna give in
Your head's wrapped around what's around the next bend
You wish you could find something warm
'Cause you're shivering cold
It's the first thing you see as you open your eyes
The last thing you say as your saying goodbye
Something inside you is crying and driving you on
It's the first thing you see as you open your eyes
The last thing you say as your saying goodbye
Something inside you is crying and driving you on

'Cause if you hadn't found me
I would have found you
I would have found you

It was your first taste of love
Living upon what you had