Картичка за един Рожден Ден

 Има неща, които изразяват същността ни на личности и хора. И това са дреболиите, които обичаме. И без които не можем...
Аз обичам огъня. С часове мога да се взирам в искрите, забравям къде се намирам, потънала в магията му.
Обичам много и дъжда - всякакъв го обичам!
Силен, буреносен, като стихия; и тих, и напоителен; дълго мога да го гледам от прозореца, както и на улицата -
да шляпам в локвите, без значение как ще изглеждам.

Обичам докосването - топлото и специалното,
онова, което те кара да се чувстваш съвършено обичан.
Да заровя длан в къдриците; да ти придърпам бедрото - леко и без демонстрации; да те целувам по очите...
Обичам! Да те имам целия докрай и да ме владееш! (Искам и да се събуждам под ръката ти...)
Обожавам, но не по принцип, а точно и единствено теб - обичам да съм ти вярна (а тогава и на себе си).
Съжалявам, но така стоят нещата, дори и с риск да скандализирам чрез старомодност. Иначе не ми е хубаво...
Обичам и да подарявам - за каквото и да иде реч. Дълго си мисля какво и защо би донесло някому радост, и да се усмихна! Нищо, че ме забравят, но обичам. И това съм аз.
Обичам животните - от пухкавите селски пилета до помиярчето. Онова на улицата, мръсното и гладното...
Обичам атмосферата на къщите. Искам да имам такава!
Обичам много и конете - ти ме зарази допълнително и съм щастлива.
Обичам високите скорости и адреналина. Да ми секне дъха, но...
обичам и хубавото питие, споделянето, разговорите, (с теб съм в състояние да го правя денонощно) и не в шумна компания, под лампите на прожекторите, а с близки на душата ми хора. Иначе е толкова празно...
Обичам и да пиша за теб - много, много обичам! Докато те чакам, докато съм заедно с теб и когато те няма. Нищо, че ти е мъчно как те представям като Сатаната,
но това не е вярно - особен си и до болка различен!
Ужасно е при безусловна, взаимна любов да гониш, да не я искаш; да ме нараняваш; да бъдеш с други - не с мен; до смърт да ми липсваш...

 Обичам и музиката, обожавам я! Особено твоята - от дивия рок до разбиващите балади. Признавам, понякога и плача...
Обичам да се рея в облаците - безумно непрактично,  да мечтая за мечтите си. Да ги преживявам, да ги имам - както биха били реално, без значение дали са постижими.
Всъщност може би е излишна цялата тази тирада - в мен има още толкова любимо, неизречено: ските и китарата; хубавата дреха; моят парфюм; старите ми книги;
мисълта за деца от теб и уюта, да приготвя вечеря за двама ни...
Сигурно е смешно, знам, защото можех само с "две" думи - обичам да те обичам! И това напълно ме описва и ми е достатъчно.
И лично аз нямам други потребности, за да съм жива. За да съм жива...