Вземи палтото си, вземи
и свойта палавост неделна,
вземи чадъра – вън вали.
Вземи ръцете си от скута,
усмивката си прибери,
вземи последната минута,
а те са всъщност – три.
Стопли с дъха си огледало,
изрепетирай болката.
О, как се смее твойто тяло –
излишен смях, излишен смях.
И срещата ни бе безцелна –
излишен миг в банален влак.
Това е гарата Разделна.
Дано те срещна утре пак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар