Тогава вече ще мога и да си простя
за ужасната търпяна необичаност.
Тогава и ще погреба мечтите си,
но не по-рано, не по-рано!
Тогава може за последно да заплачете...
Тогава и ще си простя евентуално
глупавата вярност и безсмислено доверие.
Тогава ще приема колко ли съм била смешна,
относно нечовешки възприеманите откази -
с усмивка на добро момиче.
Тогава можете да сложите черта, да ме забравите,
(цветето във мраморната вазичка ще е излишно)
докато правите любов с поредното си гадже.
Тогава ще е възможно всичкото това.
Но дотогава...
Дотогава ще съм залепено камъче в обувката -
за когото чувствам, за когото трябва.
Дотогава ще съм упоритото,
макар и дръгнесто магаре.
Дотогава все ще дърпам за ръкавчето
и няма да се махна. Няма, няма...
Няма коментари:
Публикуване на коментар