събрала в зъби и последните си издихания,
родила ме е зимата съвсем обикновено.
В размяна с мен. Не търсела признание.
С цвета на всичките сезони съм орисана.
На равноденствието с цялото му равновесие.
Родена в пролет, в полетно разлистване,
отгледана в утробата на топла есен.
И съм щастлива с тази бяла орисия,
почти безгласно и съвсем обикновено.
Да бъда буйна блага пролет е прекрасно.
Най-хубавото зимно откровение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар