натрупана на могила.
В погледа си нося кръст,
с твоето име, майко мила!
Изстудява моята песен
в плач превръща - моя смях,
пролетта ми - в тъжна есен,
а в сърцето - влива страх:
сам-самичка по света...
и вместо в топлите ти скути -
ще заспивам с горестта.
Кой с майчина любов ще сгрее
и моето сърце, кажи?
Без сълзи песните да пея,
скръбта по теб да не тежи.
Или все така ще плача,
пред безмълвния ти кръст?...
безутешно съм сираче,
мила майче, лека пръст!
Няма коментари:
Публикуване на коментар