...

Picasso

 - Накъде си тръгнала, страннице,
закичила вместо цвете, сълзи?
- При тебе идвам, избраннице.
Ако можеш, не ми се сърди...

- Зная, често присядаме двете,
все при мен се отбиваш, когато горчи...
- Все при теб... Ти ми даваш утеха,
а колко ли хора като мен ги боли?!...

- Ние май, си приличаме двете
чужди болки умеем добре да тешим.
- Но щом със своята болка се срещнем
стискаме зъби и самотно вървим...

- Зная, зная понякога много боли...
- Затова все до тебе присядам...
- Не спирай да идваш когато тежи.
- Само своята болка аз ти оставям,

а ти ме закичваш с разлюляна звезда
семена за мечти подаряваш.
- Нямат свършване мойте цветя,
но и ти, все на други ги даваш.

- А за болката, мен не мисли -
Всяка заран се прераждам в мечти.
А сега върви, върви...
И раздавай звезди...

             срещу сълзи!