Луната, ревнива самотница,
с тих укор ме гледа сега,
сякаш пита своята скитница:
- Защо замълча в скрита тъга?
Защо позволи да надничат
нечисти очи в тишината ти,
с думи фалшиви да кичат
и да сквернят самотата ти?
Търсиш прошката в себе си,
искаш от душа да простиш,
не с думи ритуално изречени,
гримирани с блясък фалшив.
Кажи ми, наивна мечтателке,
опрощение как ще дариш?!
Теб те замерят с предателства,
ти, им отвръщай със стих...
Няма коментари:
Публикуване на коментар