Все тебе търся
приятелю
когато ме стегне чепика
когато се смея наужким
а щурецът в душата ми вика
когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства
когато навън е студено
а вътре е празно и пусто
все тебе търся
приятелю
за уморения кораб пристанище
да позакърпиш платната ми
да ме гушнеш мълком на рамото
и няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива
ти винаги ме приемаш такава
дори когато не ме разбираш
твоето тихо присъствие
е като водата от извора
дето цял живот всички го търсим
но само избраните го намират
Няма коментари:
Публикуване на коментар