Нейно Величество Глупостта

Често се питам има ли нещо по-голямо от човешката глупост. И всеки ден ме сърбят ръцете да пиша за Нейно Величество Глупостта и все се отказвам, може би защото се сещам за крилата фраза на Айнщайн: „Има само две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост, като за първото не съм съвсем сигурен”.
Непрекъснато си задавам въпроса „Глупостта константна величина ли е или не?”. Лично аз, предпочитам да е константа, въпреки подчертано стихийния й характер, защото ако не е, то тогава единственият й път е само към покачване. Това може би е единственото човешко „качество”, при което количествените натрупвания не водят до качествени изменения. Дори мързелът, може да е градивен. Както казват „мързелът води към прогрес” или “накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл”. Като те мързи да направиш нещо, измисляш някаква джажа, която да го прави вместо теб, а ти продължаваш да си лежиш. Да не говорим, че от чист мързел не се умира, но от глупост да, при това мъчително. И като вземеш да се поогледаш и да помислиш, стигаш до извода, че Нейно Величество Глупостта управлява целия ни живот. А, недай Боже глупостта да е съчетана и с мързел, не е нужно да казвам, че комбинацията е смъртоносна. Всичко, което някой някога си е дал труд да помисли и сътвори, сега е подложено на преоценката на „времето”, в случая „на глупостта”, и търпи промяна, за съжаление към по-лошо. Нормалният човек, стараейки се да остане такъв и дори да бъде полезен, изпада в абсурдни ситуации и става така, че се чувства като последния глупак на света. Накрая неминуемо се стига до извода, че с Глупостта шега не бива. Много трябва да се внимава с нея, защото тя е болест, при това опасна и заразна. Оказва се, че човек изгражда имунитет и може да се бори с много заразни болести, но не и с глупостта.
Глупостта според мен е два вида. Едната е родена от Мисълта, а другата – от липсата на такава. Веднага някой ще зададе въпроса „Можеш ли да пострадаш от нещо, което не съществува реално?”. Отговарям – да, от липсата на нечия мисъл можеш да пострадаш.
Вторият вид глупост не е чак толкова опасна. Все пак възможно е да бъде овладяна още в детска възраст, ако детето се развива в подходяща физическа, психическа и природна среда. Но първият вид, Глупост твори чудеса и то какви, при това без кавички.
Така ние сме принудени да живеем с чудесата, сътворени от Глупостта. Да се съпротивляваме е безсмислено, защото да спориш с глупав човек, значи си по-глупав от него. Не, не искам да кажа, че не трябва да правим опити да се съпротивляваме, но това ще е битка – дълга, мъчителна и с неясен изход. Глупостта трябва да се заобикаля от далеч. Лошото е, че като тръгнеш да я заобикаляш, пътят към целта става много по-дълъг. И все пак – важно е да се стигне до целта, независимо от дължината на пътя.