“Ценност е онова, което ръководи, мотивира и стимулира развитието на отделната личност прогресивно.“
В този смисл, Ранд застъпва идеята за един рационален егоизъм, което означава разумно, продуктивно действие за собствена полза при спазване правата на околните индивиди - правото на живот, свобода и собственост. Тези права са условието за пълноценно и имащо смисъл за индивид и общество съвместно човешко съществуване.
Под рационален егоизъм Ранд има предвид подчертано единствено правото на рационално себеопределение, на рационално взимане на собствено решение и правене на личен избор, максималното отделяне от груповото влияние, така че индивидът да добие най-ясна представа за собствената си личност, способности и екзистенциални цели. Именно чрез парадигмата на рационалния егоизъм, Ранд дефинира границите на неприкосновеността на човека – и от там на социалното мнозинство – защитата на личните права и свободи не допуска вмешателство, контрол, абсорбиране или насилие над по-слабите от страна на по-силните – в социален, икономически, политически и психологически аспект. В този контекст дори парите като разменно средство за стойността на даден предмет или услуга между хората имат морално значение и морални граници, според Ранд.
Книгите на Айн Ранд не са обикновено четиво. Затова, преди да посегнем към тях, е нужно да знаем, че силата им е сравнима с мощността на истинско интелектуално цунами. Те създават нова парадигма за света, основана на рационалния егоизъм в човека, неговата лична неприкосновеност и морала при отстояването на собствения интерес.
В книгата си “Добродетелта на егоизма”, Ранд твърди, че егоизмът е необходим елемент на индивидуализма, че човек трябва да счита себе си за най-голямата ценност и да действа воден от собствения си рационален интерес. Който отрича това исконно право на човека, директно атакува чувството му за собствено достойнство.
Последният роман на Айн Ранд е бестселър – “Atlas Shrugged” (“Атлас изправи рамене”). В него тя пише:
„КЪЛHA CE B ЖИBOТA CИ И B ЛЮБOBТA CИ КЪM HEГO, ЧE HИКOГA HЯMA ДA ЖИBEЯ ЗAРAДИ ДРУГ ЧOBEК, HИТO ЩE ИCКAM ДРУГ ЧOBEК ДA ЖИBEE ЗAРAДИ MEH”
-Любовта е израз на ценностите на човека, най-великата награда, която можете да заслужите с моралните качества на своя характер и на своята личност, емоционалната цена, която човек плаща за радостта, доставена му от достойнствата на друг човек. Вашият морал изисква да отделите любовта от ценностите и да я връчите на някой случаен скитник, вече не в отговор на ценните му качества, а в отклик на неговата потребност, не като награда, а като милостиня, не като отплата за добродетелите му, а като празен чек за пороците му. Вашият морал ви съветва, че целта на любовта е да ви освободи от оковите на нравствеността, че любовта има върховенство над моралната преценка, че истинската любов преодолява, прощава и превъзмогва всяка проява на злото от страна на своя обект и колкото по-голяма е любовта, толкова повече прегрешения може да прости на любимия. Да обичате човек заради неговите добродетели е твърде дребнаво и по човешки - ви казва вашият морал; да го обичате заради недостатъците му, е свойствено на божествената природа. Да обичате онези, които са достойни за любовта ви, е користно; да обичате недостойните е жертване. Вие дължите любовта си на онези, които не я заслужават, и колкото по-недостойни са те за нея, толкова повече любов им дължите; колкото по-гнусен е обектът, толкова по-благородна е любовта ви; колкото по-непридирчива е любовта ви, толкова по-добродетелни сте; а ако можете да доведете душата си до състояние на сметище, еднакво достъпно за всички, ако можете да престанете да зачитате моралните ценности, тогава сте достигнали състоянието на морално съвършенство.
Такъв е вашият морал на жертването и двата идеала, които ви предлага, си приличат като две капки вода: да прекроите живота на тялото си, следвайки идеала за човешки добитък, а живота на своя дух - следвайки идеала за бунище.
Такава е била целта ви - и сте я постигнали. Защо сега се оплаквате жално от безсилието на човека и безплодните му стремежи? Дали защото не успяхте да просперирате, търсейки разрушения? Или защото не намерихте радост, прекланяйки се пред болката? Или защото сте неспособни да живеете, щом сте избрали смъртта за ценностен критерий?
Степента на вашата способност да живеете се определя от степента, в която нарушавате вашия си морален кодекс; въпреки това, вие вярвате, че неговите проповедници са приятели на човечеството, проклинате сами себе си и не смеете да се усъмните в техните мотиви и цели. Погледнете ги сега, когато сте изправени пред решаващ избор - ако изберете гибелта, трябва да го сторите с ясната представа колко евтино и на какъв нищожен враг отдавате живота си.
Мистиците, проповядващи кредото на жертването, са микроби, които ви нападат през една-единствена рана - вашата боязън да разчитате на собствения си ум. Те ви казват, че притежават средство за познание, което е по-висше от ума, форма на съзнание, която превъзхожда разума - сякаш имат влияние над някакъв разпореждащ се с цялата вселена бюрократ, който тайно им дава ценни съвети, отказвани на другите. Мистиците на духа заявяват, че притежават допълнително сетиво - свръхсензор, от който вие сте лишени: това особено шесто чувство се състои в това да се противопоставя на всички познания, които вашите пет сетива ви набавят. Мистиците на плътта не си създават главоболия с претенции за свръхсензорни възприятия: те просто заявяват, че вашите усещания нямат валиден смисъл, а тяхната мъдрост се изразява в това по някакъв неконкретизиран начин да са наясно, че вие сте слепи. И едните, и другите настояват да сведете до невалидност собственото си съзнание и да се подчините на тяхната власт. Като доказателство за своето свръхпознание те ви предлагат факта, че отстояват гледна точка, противоположна на всичко, което вие знаете, а като доказателство на своята свръхспособност да се справят с битието - факта, че ви водят към нищета, саможертване, глад и разрушение.
- Те претендират, че възприемат форма на съществувание, по-висша от земното ви битие. Мистиците на духа го наричат “друго измерение”, което се състои в отричане на измеренията. Мистиците на плътта го наричат “бъдеще”, което се състои в отричане на настоящето. Да съществува нещо означава то да притежава идентичност. Каква идентичност са способни да придадат на това тяхно по-висше царство? Непрекъснато ви разправят какво то не е, но никога не ви казват какво е. Всичките им определения се състоят от отрицания: Бог е онова, което никой човешки ум не може да познае, казват те - и продължават, изисквайки да смятате това за знание - Бог е не-човек, небесата са не-земя, душата е не-тяло, добродетелта е не-изгода, „А” е „не-А”, възприятието е не-сетивност, знанието е не-разум. Техните определения не са акт на дефиниране, а на изтриване.
- Единствено метафизиката на пиявица би прегърнала здраво идеята за вселена, в която показателят за идентифициране е нулата. Само пиявицата би поискала да избегне назоваването на собствената й същност, да избегне необходимостта да се знае, че субстанцията, от която е изградена личната й вселена, е кръвта на другите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар